Има ли детето ви хранително нарушение?

Детайли

Посещения: 33

Ето това е, което родителите трябва да знаят ….

КАКВИ ХРАНИТЕЛНИ НАРУШЕНИЯ ИМА ОКОЛО НАС
Хранителните нарушения, противно на общоприетото схващане, не са основно за храна, ядене, или за управление на теглото. Предполага се, че анорексиците не ядат, а булимиците преяждат и имат прочистващи поведения, като повръщане, но въпросите са много по-интегративни и сложни. Анорексия Нервоза и Булимия Нервоза, са различни прояви на същия синдром заболяване, и се характеризират от активно занимание с теглото и формата на тялото, патологичен страх от трупане на мазнини, непостоянен или недостатъчен прием на храна, както и невъзможността да се регулира самото хранене.
В допълнение, хранителните навици на детето значително увреждат емоционалното му здраве и капацитет да се справя с живота. Неадекватното хранително поведение показва емоционален дисбаланс, забавено развитие, или не достигане на нормите на развитие, както и когнитивни нарушения, които биха могли да доведат до провал във афективното развитие на детето в зряла възраст.
Водени от емоции, нужди и ценности, детето, което се чувства безсилно, неадекватно или изпълнено със страх, се обръща към симптоми, които създават илюзия за контрол, създаване на псевдо-чувство на сигурност и предсказуемост в един нестабилен свят. В крайна сметка, самото хранително разстройство поема контрола и превръща своя домакин в жертва. Засегнатото от хранително разстройство дете не знае как да се “храни” или да се грижат за себе си, по повече начини от един. С възстановяването му идва разширяване на емоционалния капацитет да се справя с всички аспекти на живота, отвъд храната и храненето.
Следните отделни аспекти на хранителна дисфункция трябва да бъдат валидни за поведението на детето ви за да се квалифицира като клинично хранително разстройство:
• Физическият аспект, може да включва загуба на тегло, аменорея (спиране на месечен менструален цикъл), прилошаване, непоносимост към студ и др.
• Поведенческият аспект може да включва диета, потайно хранене, хранене гуляй, неурегулирано ядене или с ритуали, натрапчиво упражняване(или спортуване), приемане на слабителни, диетични хапчета или злоупотреба с диуретици, клизми или само предизвикано повръщане.
• Емоционалният аспект може да включва депресия, тревожност, ниска самооценка, страх от наддаване на тегло, изкривяване на представата за собственото тяло и др.
• Социалният аспект може да включва оттегляне от приятели и социална изолация.

Проактивно участие на родителите във възстановяването на детето обикновено е средство за улесняване на изцелението.

ПРИЗНАВАЙКИ РАННИТЕ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
По времето, когато родителите виждат видими признаци на хранителни разстройства, като например бърза загуба на тегло, натрапчиво /компулсивно правене на упражнения, пропускане на хранения, изчезване в банята по време на или след хранене и т.н., тогава е вероятно, болестта вече да е взела превес над детето ви.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ВИДИМИ ПОКАЗАТЕЛИ НА РАНЕН СТАДИЙ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО МОГАТ ДА ВКЛЮЧВАТ:
-Спазване на Диета
-Постигането на пубертета в ранна възраст и показване на загриженост за наддаване на тегло
-Придирчиви или прекъсвани по-рано от нормалното хранения
-Интерес в четене на етикетите на храните и в броенето на грамажа на мазнини и калории
-Желание да стане вегетарианец
-Избягване на сладкиши
-Пиенето на много вода или диетични напитки, за да заемат мястото на храната
-Нежелание да се храни в присъствието на семейството и други хора
-Участие в дейности, като кънки на лед, гимнастика, бягане или танци
-Прекарване много време пред огледалото
-Време, прекарано в банята след хранене.
-Компулсивно упражняване или спортуване
-Скриване на храна
-Епизоди на гуляй хранене или ограничаване на храна
-Импулсивни поведения, като кражби от магазини (джебчийство)

Признаването на ранните предупредителни признаци на болестта позволява на родителите да хванат болестта в зародиша и, преди да се е развила напълно или да се улесни навременното и ефективно възстановяване. Родителите трябва да разберат, че хранителните разстройства не са за храна, но те са личностната злоупотреба с храна като начин за решаване на емоционални проблеми. Те могат да наблюдават по-малко видимите признаци на болестта (на хранителното разстройство) в емоции, поведение и нагласи, които не е задължително да се отнасят до храната и храненето, като тези изброени по-долу.
РАННИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ЗАБОЛЯВАНЕ ЩЕ СЕ ГРУПИРАТ, ПРИЕМАЙКИ ФОРМАТА НА:
– Проблеми със самоконтрол или самочувствие
– Поведенческа прекомерност или липса на гъвкавост
– Черно и бяло мислене
– Трудности при справяне със стреса
– Умора и загуба на мотивация
– Депресия и социално оттегляне
– Опасения за тялото
– Трудности при разпознаването и изразяване на чувства
– Трудности за смело и ефективно решаване на проблеми

Не забравяйте, че не всяка хранителна приумица е разстройство. Патология е налице, когато детето престава да има избор в това поведение, когато веднъж доброкачествените поведения започват да се намесват в живота на детето и да имат контрол над него с негативни последици у дома, в училище и с приятелите му.

Лоши навици или опасно поведение?

Детайли

Посещения: 34

КОГА ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА НАРУШЕНОТО ХРАНЕНЕ?

Решавате, че детето ви няма напълно развито хранително разстройство. Все пак, може би се притеснявате, че то е тръгнало в тази посока, приемайки хранителни навици, които ви тревожат, може би защото просто са нездравословни и сурово или фанатично следвани. Ако това е описанието на вашето положение, вашето дете може да показва признаци на „нарушено хранене”. Нарушеното хранене е субклинично хранително разстройство, което, ако остане без третиране, може да се развие в същинско хранително разстройство или да продължи да „къкри” под повърхността, тихо подкопавайки качеството на живот на вашето дете.

КАК НАРУШЕНОТО ХРАНЕНЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В СЪЩИНСКО ХРАНИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО?

Разграничението между нарушено хранене и същинско хранително разстройство може да бъде трудно. Тези, чиято работа е да правят такива разграничения, спорят, че разликата между двете групи е, че тези, които се хранят нарушено, са запазили някакъв контрол върху храненето си и не позволяват на хранителните прояви извън нормалното да проникнат в техния живот по значим начин, докато животът на страдащите от хранително разстройство е дълбоко повлиян от хранителния им проблем. Тогава когато засегнатия индивид усети, че вече не можа да налага собствен контрол над храненето си и усеща, че хранителното нарушение е това което управлява живота му, ето тогава говорим за хранително разстройство, където има изразена психопатология.

ЗАЩО ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ОТ НАРУШЕНОТО ХРАНЕНЕ?

Въпреки, че е вярно, че много от подрастващите, които страдат от форма на нарушено хранене успяват да живеят нормален живот и продължават да развиват здравословни и нормални хранителни навици, не при всички е така. Тези, които страдат от хранително нарушение в едно важно отношение не се различават от тези, които страдат от същинско хранително разстройство: те също могат да изживяват значително страдание и влошаване на здравето. Нарушеното хранене, всъщност може да бъде също толкова хронично, колкото същинско хранително разстройство. Ако симптомите на детето не навлязат в радара на специалисти в сферата на хранителни нарушения: лекари, психолози или психиатри, опасността е, че тяхното субклинично поведение може да остане незабелязано с месеци и дори години – в някои случаи като сериозно влошава качеството на живот на засегнатия освен здравето му.

Друга причина да се внимава с нарушеното хранене е, че докато засегнатите могат да имат, по-добър контрол върху своето хранене от тези със същинско хранително разстройство, учените са открили, че тези с нарушено хранене са подложени на по-голям риск от депресия. Поради всичките тези причини, както и защото вашият най-добър шанс за успех, когато се борите с която и да е форма на нарушения в храненето, е атакуващият удар, на нарушеното хранене трябва да се противопоставите също толкова всеотдайно, колкото на същинското хранително разстройство.

СПАЗВАНЕТО НА ДИЕТИ Е РИСКОВО ПОВЕДЕНИЕ

Трудно е да се приеме като „нарушено” или ненормално поведение нещо толкова обикновено и широко разпространено като спазването на диета – ограничаване или промяна на приема на храна за целите на отслабването или поради страх от покачване на тегло. Спазването на диети е станало толкова нормално в нашето общество, че според едно изследване, някъде около половината до две трети от всички момичета са спазвали диета в определен период на живота си. В допълнение, спазването на диета е най-често срещаната проява на нарушено хранене и една от онези, които отчетливо повишават риска от разгръщането му в същинско хранително разстройство.

НЕЩА, КОИТО МОЖЕ БИ НЕ ЗНАЕТЕ ЗА НАРУШЕНИЯТА В ХРАНИТЕЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ

Децата с хранителни разстройства обикновено са с нормално тегло, образци на самодисциплина, те обикновено превъзхождат другите деца по учене, спортни и други дейности т.е. те остават невидими обикновено в началните стадии на болестта, но това не намалява опасността от тях върху здравето по-късно.

Хранителни разстройства са заболявания, които в по-голямата част от случаите са напълно лечими.

Диета или ограничение на храна е най-лошия начин да се отслабне и могат да бъдат вредни за метаболизма.

Родителите не са отговорни за причиняване на хранителните разстройства при децата си.

Родителите не трябва да изчакват, докато симптомите на хранителни разстройства вече са  достигнали пълен разцвет и са видни преди да се чувстват уверени да предприемат действия с детето си. Един образован родител  трябва да използва предчувствието си, което  да му послужи като достатъчна мотивация да се изправи срещу детето си и да се потърси професионална помощ.

Лечението и възстановяването от хранителни разстройства са уникални по много начини тъй-като са психологични и медицински заболявания, предизвикващи множество физически и психически увреждания. Те са и с най-висока смъртност от всички психични разстройства,  между 10% и 20% при Анорексия Нервоза.

Не всяка хранителна приумица представлява хранително разстройство. Разликата между болестта и доброкачествените особености се намира зад целта и компулсивността на поведенията на индивида. Когато използването на храна надхвърля усилия за постигане на ситост, зареждане с гориво, или общителност, родителите може да трябва да станат  по-бдителни и да участват в разговор с детето си.

Час след час или кое време е най-подходящо

Детайли

Посещения: 1524

Кое време е най-подходящо за отговорни и трудни дейности, кога понасяме много трудно болката, кога е препоръчително да се храним, кога да почиваме? Всичко това определя вътрешният ни часовник, заложен в нас от природата. Независимо от плановете ни за деня, организмът ни живее със своя собствен ритъм.

01:00 По това време повечето от нас вече трети час спят. Сега настъпва леката фаза на съня, по време на която е много лесно да събудим спящия човек. А тялото ни през този период най-силно от всичко реагира на болка.

Херпесът: 9 чести заблуди

Детайли

Посещения: 1504

Херпесът е особено разпространено заболяване и много хора не му отдават особено значение. Оказва се обаче, че малко са тези, които са наясно какво точно представлява.

За повечето хора херпесът е досадна рана, която се появява на устните и след известно време отшумява. Това заболяване обаче може да засегне на практика всеки орган

Проявите на херпеса се увеличават особено през т.нар. междинни годишни времена - есента и пролетта. От медицинска гледна точка това е обяснимо явление, но се оказва, че средностатистическият пациент не знае достатъчно за херпеса.

Стресът е основна причина за здравословните проблеми

Детайли

Посещения: 1602

Днес все по-разпространено става схващането, човешкият организъм да се разглежда и съответно лекува като едно цяло. Все по-често специалистите търсят първопричината за едно или друго състояние отвъд стандартните симптоми. Дори целулитът и наднорменото тегло все по-рядко се възприема като частен проблем, а се свързва с неправилния баланс на веществата в организма и с нездравословния начина на живот.

Седем мита за пушенето

Детайли

Посещения: 1544

Хората пушат от векове. Но все още отказват да приемат истината за употребяваната от тях отрова. По този начин между поколенията се предават митове за пушенето.

Мит 1. Най-вредното в цигарите е никотинът.

Това, че капка никотин може да убие кон и предизвиква рак, го знае всяко дете. Изпушвайки една цигара обаче, поглъщаме от 0,1 до 1,8 милиграма никотин. Така, по конската схема, би трябвало да се гътнем още след първата изпушена кутия цигари. Всъщност самият никотин не е канцерогенен.

Това е преди всичко наркотик, който предизвиква зависимост. А вече с дима в организма ни попадат наистина опасни вещества. Техните съставки, попадайки в кръвта, а оттам – в органите, предизвикват развитието на злокачествени образувания.