Става дума за рисунка на български мъж на около 50-55 години, с оголяло чело и присвити очи.

Под образа, който е намерен при реставрация на външната фасада на Калояновата църква, има и надпис "Аз Вълкан или Вълчан рисувах", съобщи директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Реставрацията и консервацията на църквата се извършва от екипа на проф. Григорий Григоров и доц. Владимир Цветков.

Досега името на майстора беше неизвестно, защото на средновековните творци е забранено да си оставят имената, защото Бог рисувал с тейните ръце.

Така до 17-18 век художниците оставали анонимни, като само някои от тях са се осмелили да оставят името си и изображението си.

Както и в този случай, това подписване се правело, като името на твореца се поставя на първия слой от мазилката. Върху него са поставени стенописите. Така, когато те паднат, става ясно кой е художникът.

Подобни случаи на разкритие на тези, които са изографисали църквите, има и в Несебърска църква,в храма "Света София" и на някои места в Гърция и Сърбия.

Обикновено тези стенописи се родеят с тези от Константинопол и Солун или с палеологовия ренесанс, затова до сега се е смятало, че севастократор Калоян си е наел майстор от тези две школи да изографиса църквата му.

С последното разкритие обаче става ясно, че изографисвалият църквата е българин.

От БГНЕС

Форми на обучение

Контакти

bgelea@gmail.com
+359 877 646 506
Viber: +359 877 646 506,
WhatsApp: +359 877 646 506
Skype: ctowisdom