Преди няколко години се появи една статия, която - за разлика от всички останали твърдеше, че всяка организация трябва да има поне един мързелив служител...повече. Не, не си мислете, че се препоръчва наемането на хора, които не искат да работят. Идеята е да има служители, които няма да се трудят повече от нужното за постигане на желания резултат. Тези хора предпочитат да помислят и планират, преди да действат, отколкото само да действат.
Случва ми се непрестанно. Влизам в магазина, а след мен продавачът, досаден като конска муха, ме преследва с въпроси и предложения. Накрая му се скарвам или просто излизам, без да съм дори потърсил нужната ми стока. Или обратния вариант – разпитвам дълго продавача, само за да получа нещастни едносрични отговори. И пак си тръгвам, без да съм похарчил парите си в този магазин.
Тези хора май не разбират, че най-важните умения за всеки търговец са как да престави своя продукт, услуга или цялостно решение, как да задава въпроси, да разкрива потребности или да затваря продажбата. Но още по-малко търговците са наясно с необятните възможности на овладяната асертивност.
За тези, които желаят да усвоят науката да управляваш хора, безпогрешно да използваш техните слабости за постигане на собственото си могъщество; за тези, които копнеят и бленуват властта, но и за онези, които искат да не са без оръжие пред лицето на властта.
На пръв поглед може да ви се стори, че това е цинично ръководство за лицемери и дори за мошеници, но всъщност то може да ни предпази и да ни помогне да разпознаем подлостта в живота.
Миналата седмица бях на презентация. Новопроникваща обучителна фирма на пазара беше поканила 100-тина мениджъри от различни фирми за да ни убеди колко отлично ще ни обучат във всички възможни дисциплини.
За нещастие, водещите по абсурден начин извършваха всичко възможно за да покажат на публиката различни способи да се провалиш като презентатор. То не беше загърбване на аудиторията, засенчване на екрана, липса на силни пунктове в изложението, претупване на възможността за полезна дискусия с любознателна аудитория и така нататък.
Тази статия изброява възможните „методи” за провал, от които застраховани няма, дори и вероятно не тъй слабите презентатори от гореспоменатата фирма.
Метод за провал #1: Обезателно четете текста си!
Ако нямате пълния текст, четете от бележките си, като се запъвате и търсите точното място. Можете да прочетете и нещо друго, а после да се извините, че не е точно това, което сте търсили, но няма значение. Правете дълги паузи, за да си спомните докъде сте стигнали. Ако паметта ви изневери, можете да прочете какво пише на екрана, за да си спомните. Вашата задача е да им прочетете какво пише на прожектираните слайдове, дума по дума. Това е важно, защото аудиторията естествено не може сама да ги прочете (поради дълбокия си сън към момента).
Не води до провал:
Разучете материалите си до степен, при която можете да изнесете презентацията си без да ползвате бележки. Най-вдъхновяващите презентации са плод на часове подготовка и репетиции
Метод за провал #2: Водете презентацията седнали!
За целта е необходимо да се настаните удобно зад бюрото. После се скрийте зад отворения си лаптоп. Започнете презентацията си без да ставате, с думите: „Ами, ако сте се събрали, може да започваме”. Говорете тихо и монотонно, комбинирайте с метод #3 – зарейте поглед към далечна точка, може би в отвъдното. Опитайте да говорите, докато подпирате с ръка брадичката си – така дикцията ви ще звучи мистериозно приглушено.
Не води до провал:
Никога не сядайте! Движете се, жестикулирайте, без да прекалявате. Научете се да говорите с „жив” глас и раздвижена стойка. Не позволявайте смущението да ви принуди да застанете в стойка мирно със скръстени ръце. Това прави презентацията отегчителна и досадна.
Метод за провал #3: Отбягвайте всякакъв очен контакт!
Гледайте тавана, стените, компютъра и всичко друго освен хората пред себе си. Ако случайно срещнете нечий поглед, отвърнете очи и се съсредоточете в имагинерна точка над главите на аудиторията, в екрана на компютъра или в краен случай в маникюра си, но никога не се поддавайте на изкушението да използвате очния контакт за създаване на доверие, достоверност и връзка с аудиторията. Друга интересна възможност е да си набележите само един човек сред публиката, когото да удостоите с погледа си през цялото време, игнорирайки всички останали.
Не води до провал:
Поддържайте очен контакт с аудиторията поне през 90% от времето. Може да поглеждате бележките си, но за не повече от няколко секунди. Вашата презентация е предназначена за хората пред вас, затова говорете на тях, а не на екрана или тавана на залата.
Метод за провал #4: Използвайте „удобно” облекло!
Използвайте моден стил „неглиже”. Обуйте любимите си (смачкани) обувки или чехли, облечете размъкната (но „удобна”) риза/рокля. Нека облеклото ви излъчва спортно-лежерното послание характерно за безработни мургави младежи седнали в горещ следобед пред единственото кафене в селото. Ако случайно сред аудиторията ви се намира човек с делови костюм, не пропускайте да кажете, че „днес сме в обучение и нямаме нужда от костюми и вратовръзки” – така ще дадете ясен сигнал от какво всъщност имаме нужда.
Не води до провал:
Изберете си елегантни дрехи с помощта на човек разбиращ от дизайн и цветове (само да не е „моден” дизайнер). Намерете подходящия стил, който включва деловитост и дискретност. Избягвайте както спортните, така и прекалено ярките дрехи, многобройните бижута и тежкия грим. Верният принцип е да бъдете подходящо облечени за случая, но по-елегантно от всеки един присъстващ.
Метод за провал #5: Играйте си с премети, правете „паразитни” движения!
Създайте си необичайни навици за пред аудиторията. Например, ходете непрестанно напред назад, пукайте ставите на пръстите си, жонглирайте с химикалката си, дрънкайте монетите в джоба си, играйте си с колието си или с косата си – всичко, което може да отвлече вниманието на аудиторията. Особено интересно би било с разсеян жест да поправяте разместен чорапогащник или друг по-малко видим елемент от облеклото си. Това неимоверно подобрява мнението, което аудиторията ще си състави за вас.
Не води до провал:
Елиминирайте дребните, досадни движения, жестове и мимики. Нервната игра с ръцете, дрънкането с монети или поклащането напред-назад - всичко това издава нервност и несигурност, а аудиторията винаги усеща, когато презентаторът е неуверен и това намалява въздействието на думите ви. Решението е просто. Не правете така! Репетирайте или заснемайте на видео вашата презентация, за да уловите и пресечете вредните си навици.
Метод за провал #6: Обърнете гръб на аудиторията!
Използвайте всяка възможност да обръщате гръб на аудиторията. Говорете на екрана, на флипчарта, накъдето и да било, само не и към публиката. Нека за нея остане да изучава извивките на гърба ви или да гледат където щат... Също така игнорирайте лъча на прожектора и го пресичайте, когато ви падне, естествено най-добре е, когато публиката се мъчи да прочете какво пише на екрана. Мислете си, че ако застанете пред екрана, присъстващите ще се убедят колко вашата личност е над всичко...
Как да избегнем провал:
Винаги бъдете с лице към аудиторията. Не забравяйте, че голяма част от информацията достига публиката през поведението ви и вашите невербални сигнали са не по-маловажни от думите ви. Загърбването на хората мигновено ги изолира от изложението ви. Нека погледът ви преминава периодично през всички участници, без да се втренчвате. Предварително проверете дали всички виждат екрана, определете си периметър, в който можете да се движите, без да пречите на никой от аудиторията. Ако случайно се налага да пресечете лъча на прожектора, направете го едва след като всички са прочели написаното на екрана.
Метод за провал #7: Не репетирайте, карайте на вдъхновение!
Надценявайте се! Достатъчно е, че познавате материала. Разчитайте на импровизации. Особено, ако темата ви е позната. Смятайте, че сте по-умни от аудиторията, а ако все пак ви засекат с някой труден въпрос, винаги можете да им се скарате...
Как да избегнем провал:
Вземете пример от Джон Чембърс, Изпълнителен Директор на Сиско. Той прекарвал часове в репетиране на всеки компонент от своите презентации, като се започне от материалите, преминаването от слайд на слайд и дори кога и къде ще се движи сред аудиторията. Тази подготовка може да изглежда прекалена, но има гарантиран ефект. Помислете си кои въпроси може да ви бъдат зададени и подгответе отговори. Ако не знаете какво да кажете, не се депресирайте, а излезте с шега от положението. Естествено после потърсете отговора, за да сте подготвени следващия път.
Метод за провал #8: Говорете много и дълго!
Не спирайте да говорите! Трябва да предадете цялата информация, която имате по темата. Не се притеснявайте, ако времето не ви стига, просто започнете да говорите по-бързо – аудиторията всичко ще чуе и ще запомни. Важно е да си кажете всичко, което сте планирали. Дори ако се сетите още нещо, веднага го добавете – няма значение дали е по темата или не. Забравете за основни пунктове, не правете паузи. Бъдете сигурни, че огромното количество информация ще доведе до огромни промени в главите на присъстващите и те ще си тръгнат почти покръстени във вашите идеи.
Как да избегнем провал:
Прегледайте и редактирайте всичко, което искате да кажете. Губите ли 5 минути в казване на нещо, което иначе ви отнема 30 секунди? Какво можете да съкратите? Смело премахнете всичко, което не е наистина важно за тезата ви. Бъдете изчерпателни, но кратки. Посланието трябва да е кратко, ясно и вдъхновено. Покажете, че темата ви вълнува и вие сте се постарали да съберете интересни примери и доказателства. Изследвания показват, че вниманието на слушателите се губи приблизително след 18 минути. Следете часовника си и ако надвишите времето, просто спрете да говорите – и без това никой не ви слуша!
Метод за провал #9: Напишете колкото можете повече текст в слайдовете си!
Вкарайте целия текст, който искате да кажете в слайдовете си. (и без това нали ще ги прочетете от екрана – метод #1). Третирайте екрана като страница от роман, пишете разказно и описателно и много подробно. Добре е да използвате или един и същи малък(!) шрифт, или обратно – използвайте всевъзможни размери, подчертавания, удебелявания, курсиви и всички други способности на текстообработващата ви програма. Ако имате таблица, направете я подробна с всички редове и колони, за да може аудиторията да търси дълго как се е стигнало до цифрата на последния ред.
Как да избегнем провал:
Използвайте слайдовете за допълване на изложението си, а не обратното. Не пишете твърде много текст на слайда. Правилото гласи: използвай не повече от шест думи на ред и шест реда на страница. Изберете лесно четим шрифт, избягвайте шарени и претрупани темплейти. При слайдове с повече текст - не ги четете на глас дума по дума! По-добре ги раздайте на аудиторията за последваща референция. Доверете се на аудиторията, всеки може да прочете информацията сам за себе си. Вместо да разчитате на текста върху слайда, разкажете интересна история, анекдот или пример. Така ще направите съдържанието по-цветисто и забавно. Таблиците съдържат само изводи – нямате време да минете през всички детайли, тях можете да ги раздадете като хендаути.
Метод за провал #10: Не се опитвайте да ентусиазирате аудиторията!
Не се притеснявайте, ако аудиторията остава апатична. Това не е ваша работа. Ако съдържанието не ги вълнува, да си ходят. Вие сте тук, за да им говорите, а не да се правите на шут пред тях. Не стига, че сте седнали да им говорите, ами сега да си мислите дали им е интересно, това изобщо не трябва да ви интересува. Явно тук са се събрали много тъпи хора, които освен това гледат намръщено. Затова и вие им отвърнете с най-злобното си изражение и им кажете с равен глас нещата, които сте намислили по темата и най-вече не допускайте да ви задават въпроси, че кой знае как ще решат да ви „забият”.
Как да избегнем провал:
Не мислете, че сериозното изражение е заплаха. Хората не ви познават! Не очаквайте да изпаднат в умиление като ви видят. Вашата задача е да грабнете вниманието на слушателите от самото начало. Кажете на вашите слушатели, какво за вас е важно по тази тема и защо те би трябвало да са развълнувани от съдържанието. Поддържайте „мажорен” тон. Предлагайте впечатляващи доказателства и примери. Дайте причини на аудиторията да се заинтересува. Усмихвайте се в подходящ момент. Оставете за последно една заключителна важна идея – нещо, което те не знаят и ще ги накара да зяпнат колективно от удивление. Затова се поинтересувайте от различните форми на откриване на срещи и задържане на вниманието на публиката, посетете обучение. Най-важното е да се преборите със сценичната треска и смущението си.
Повече за изнасяне на наистина впечатляваща и убедителна презентация можете да научите от обучението: „Умения за въздействаща презентация”
От www.arthuradams.bg
Корпоративен урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага "Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!". След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята. "Кой беше?" - попитал съпругът й. "Боб - съседът" - отговорила тя. "Чудесно!", казал мъжът, "Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?"
Бизнес поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал - "Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?". "Разбира се, защо не" - отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица изскочила от храстите и го изяла.
Бизнес поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен урок 5:
Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Корпоративен урок 6:
В Африка всяка сутрин газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бързия лъв, за да остане жива. Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.
Бизнес поука: Няма значение дали си газела или лъв: когато слънцето изгрее, по-добре да станеш, за да изпревариш другите.
Корпоративен урок 7:
Мъж отсяда в хотел в Австралия. В стаята има компютър и той решава да изпрати електронно писмо на жена си. Обаче случайно сбърква адреса и без да осъзнае грешката си изпраща писмото.
В същото време някъде в Хюстън, вдовица се връща от погребението на съпруга си. Вдовицата решава да си провери електронната поща за писма от роднини и познати. След като прочита първото писмо, тя пада възнак в безсъзнание. Синът на вдовицата дотърчава в стаята, намира майка си на пода и хвърля поглед на екрана, на който пише: До: моята любяща съпруга
Тема: пристигнах
Дата: 7-ми септември, 2005 г.
Знам, че ще се изненадаш да ме чуеш. И тук имат компютри вече, и можеш да изпратиш писма на своите любими. Току-що пристигнах и отседнах тук. Виждам, че всичко е приготвено и за твоето пристигане утре. Нямам търпение да се видим! Надявам се твоето пътуване да е също безпроблемно, като моето. Послепис: Адски е горещо тук долу!
Бизнес поука: Уверете се, че комуникацията се осъществява между правилните страни. Иначе резултатите могат да не отговорят на очакванията ви.
Корпоративен урок 8:
Джони искал да изчука едно момиче в неговия офис... Но тя си имала приятел... Един ден Джони не издържал, отишъл при нея и предложил: "Ще ти дам 1000 долара ако ме оставиш да те изчукам". Но момичето го отрязало: "НЯМА НАЧИН!". Джони казал: "Ще бъда бърз, ще хвърля парите на пода, ти ще се наведеш, а аз ще съм свършил преди да се изправиш". Тя помислила за момент и казала, че трябва да се посъветва с приятеля си... Позвънила на гаджето и му разказала за случая. Момчето и отговорило "Искай му 2000 долара, прибери парите много бързо, той даже няма да успее да си свали гащите!" Така, че момичето се съгласило и приело предложението. Приятелят и я чакал половин час да се обади. Най-накрая, след 45 минути чакане той и позвънил и я попитал какво е станало. Тя му отговорила "Копелето хвърли монети!!!"
Бизнес поука: Винаги обмисляйте всички аспекти на бизнес предложение преди да се съгласите и да ви го начукат.
Корпоративен урок 9:
Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа. Мозъкът казал: "Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото". Краката казали: "Ние трябва да бъден шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска". Ръцете казали: "Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари." И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята. Тогава задника се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците (лайната).
Бизнес поука: Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.
Корпоративен урок 10:
Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.
Бизнес поуки:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, недей да чуруликаш много-много.
В нашето детство ние не сме се тревожили за ролите или отговорностите си. Търчали сме на рояци из съседските квартали, занимавайки се с това, което ни е било приятно. Били сме като армия без чинове или компания без работни длъжности. Нашата детска групичка е нямала отделни звена или йерархия. Нейната структура е била плоска и това ни е харесвало.
Преди ерата на екипите на работното си място хората са изпълнявали множество роли. Всеки служител е имал длъжностна характеристика. Всяка длъжностна характеристика описвала какви са задачите и ролите на служителя, а така също и естеството на работните му взаимоотношения. Всички тези неща били много тясно формулирани.
В днешната епоха на екипите длъжностните характеристики вече не са толкова прецизни или многословни, а ролите на служителя много рядко се изброяват на хартия. Ала тези роли и взаимоотношения, независимо дали са отразени в документ или не, имат много голямо значение за ефективната работа в екип.
Според идеята за екипа участниците в него са зрели индивиди. Ала много екипи се връщат към живота в детските групички, които са кръстосвали едно време из кварталите. Те правят това, което искат или това, в което са добри. Скучната или досадна работа, която не е толкова интересна, често пъти остава несвършена.
„Горещите картофи”
Какво представляват „горещите картофи”? Това са задачи, които никой не иска да свърши. Те са рутинни или неприятни или пък не допринасят за нашия имидж. Една от най-често избягваните задачи вероятно е обработката на документи. Освен това телефонните обаждания притесняват някои хора. Досадно е оценяването на колегите, писането на доклади, измиването на утайката от свареното кафе. Все ужасни неща. Ала все пак те трябва да бъдат свършени. Неприятностите възникват, когато членовете на екипа откажат да се справят с тези „горещи картофи”.
Има много вариации по темата. Хората отказват да свършат задачите поради различни причини. И намират много добри извинения за това:
• „Не съм добър в това.”
• „През цялата година аз вършех това.”
• „Не си ли спомняш какво стана последния път, когато свърших това?”
• „Ако ме накараш да свърша това, повече няма да бъдем приятели.”
Мениджърите и ръководителите на екипи се огъват в стремежа си да намерят някакъв начин да се свършат задачите, без да се насилват хората. Те ги разпределят между наличните членове на екипа или ги възлагат изцяло на външни доставчици. Или пък и те обръщат гръб на неприятните задачи и игнорират нарастващата вълна от недоволство.
Веднъж Харви чул един сезонен работник да разговаря с новопостъпил колега за това как се става добър член на екипа. Той обяснявал: „Ти знаеш, Джейк, че понякога трябва да се примириш и да свършиш неща, които не харесваш.” Никой не иска да чува това, но то е самата истина. За да успее екипът, всеки участник в него трябва да свърши своя дял от скучната и неприятна работа. Ако освободите някои членове на екипа от скучните и неприятни задачи, ще се обособят два лагера, всеки от които ще отказва да свърши работата. Често пъти никой в организациите не върши скучната работа с изключение на няколко души, стремящи се към спечелването на мъченически ореол. Тези скучни задачи, роли и отговорности се натрупват и след известно време започват да се нуждаят от голямо внимание. И понеже вече са станали спешни, те принуждават екипа да загърби планираната работа и да изгаси избухналия пожар.
Както се казваше в рекламите за маслени филтри в двигателите на автомобилите: „Плати за мен сега или ще платиш по-скъпо впоследствие.” Ако не разпределите неприятните задачи сред хората и те останат несвършени, ще разберете истинското значение на думата неприятност.
Териториалните войни
Проблеми възникват също, когато няколко души в екипа отговарят за една единствена и обикновено спешна задача. Класически пример за това е старши мениджърският екип, който всъщност не е никакъв екип, защото амбициите на индивидуалните му членове изместват мисията на екипа. В резултат на това избухват така наречените териториални войни. И двете страни възприемат дадена задача като тяхна територия и се подготвят да нарушат духа на взаимно сътрудничество, за да са сигурни, че територията ще си остане тяхна.
Хората ще се сбият за каквото и да е, ако са убедени, че въпросната територия е ценна за тях и им осигурява власт или пък ако сметнат, че са изолирани в ъгъла. Много често служителите на рекламни фирми се съревновават, за да спечелят някой мастит клиент. Възможно е двама души от един и същи екип, които преди това са си помагали в работата, изведнъж да започнат да си разменят „удари”, борейки се чие име да бъде написано под финалния месечен доклад.
„Горещите картофи” и териториалните войни са много сериозни явления, които могат да навредят на екипа. Ефективните екипи ги разпознават, поради което планират и комуникират по-често, когато се сблъскат с тях.
Какво трябва да направи мениджърът, когато е налице „горещ картоф” в екипната работа? Когато става въпрос за досадни и скучни задачи, мениджърът ясно и недвусмислено трябва да съобщи, че всички членове на екипа ще се сменят при изпълнението им (дори и колегата с най-голям стаж в екипа). Така до хората достига категоричното послание, че всеки ще върши своя дял от „мръсната” работа. Мениджърът може да каже: „В нашия екип всеки ще мие мръсните чинии в кухнята в един ден от седмицата”. Обаче мениджърите трябва да бъдат внимателни. Възможно е никой да не иска да се оправи с „горещия картоф”, защото никой не е квалифициран за това. Например, счетоводните сметки. Когато сред членовете на екипа няма квалифициран човек, който може да свърши тази работа, трябва да се наеме някой друг за това, дори и в краткосрочен план.
Как трябва да действа мениджърът, когато се сблъска с териториална война? В такъв случай той (тя) договоря открито с останалите всяка специфична задача. В този случай от най-голямо значение са методите за комуникиране на съдържанието на задачите и постигане на съгласие относно процедурите по взаимодействие, отчетност и контрол.
Добре е да се напомня на хората, че успешните екипи имат крос-функционален дизайн. Подобно на войниците по време на битка членовете на екипа се прикриват и заместват един друг. Поради това може да се каже, че имат основни и вторични роли. Ако един човек бъде елиминиран заради друга задача или защото се е разболял, друг идва на неговото място и запълва празнината.
Борислав Дянков
от www.arthuradams.bg